Класна стая

Сакура се зарадва малко но още не бе оспяла. Тя искаше да успее защото това беше начина да покаже че е достойна. Младото момиче се постара да се концентрира много повече от преди. Тя започна, но лошото беше че тя се подхлъзна и падна на земята.Сакура веднага се исправи, започна на ново да се концентрира, тя се надяваше падането да не е повлияло. Момичето събра чакра направи силовете и извика:
- Хенге но джуцу.
Както предполагаше, Сакура падането е повляло. Докато тя размишляваше неосетно си спомни как баща и баба и са починали и така са останали от нейното семейство само майка и и дядо и. Сакура не искаше да ги разочарова и се стегна незабавно.Тя отново започна да се концентрира осилено, но и внимаваше да не се спъне отново. След около 4-5 минути тя се бе концентрирала. Младото момиче събра чакра направи силовете и извиака:
- Хенге но джуцу.
Но и този опит бе неоспешен. Сакура не знаеше какво да прави последноят и варян бе пеосто да се концентрира много повече от това. Тя се опитваше и се опитваше но неоспяваше. Най - накрая тя се концентрираше около 10-15 минути и се надяваше да е оспяла. Но преси това тя трябва да се опита, събра чакра,напреви необходимите силове и извика:
- Хенге но джуцу.

Успя!
Хенге но джутцу.
Сенсеят се усмихна и каза:
- Сега отивай в Пясъчния салон, там ще ти кажат какво да правиш.

Сакура беше много щастлива и напусна залата.

- Егахти хенгето , егати джуцуту - извика Акуро - как може някво си момиче да ме задмине сега ще ги размажа . След това Момчето започна да събира чакра , .. събираше и когато събра достатъчно той я концентрира , разпредели я в чакра точките на тялото си след , което ги активира и си нарисува отново онази баба в ума си , но тя беше твърде сбръчкана и академиста неможе добре да се концентрира , но след три минути той успя , а след това Акуро направи знаците и извика :
- Хенге но джуцу !!!

Момчето продължаваше с всички усилия да се опитва да научи джуцуту , за да премине напред , но все без резултат и накрая той се ядоса , като започна да събира чакра толкова усърдно , че чак щеше да припадна , но за щастие академиста овладя емоциите си и спря да събира чакра навреме след , което Акуро концентрира цялата събрана чакра и я разпредели във всички чакра точки на тялото си , активира ги , а след това затвори очи и започна да си рисува бабата на ум и тъй , като тя вече не беше пред академията момчето не можеше да я погледне , за да си припомни как изглеждаше тя , но за щастие той имаше фотографична памет и накрая си я нарисува в ума след , което отвори очи направи знаците и изкрещя силно :
- Хенге но джуцу !!!

Кагуя Акуро много искаше да научи хенге но джуцу , но всеки опит завършваше неуспешно и въпреки , че това джуцу беше едно от най-лесното момчето все не успяваше да научи джуцуту , а то не му беше нужну , но сенсеите го карат да го прави . Академиста започна да събира чакра за пореден път , събираше .. , събираше .. и когато се умори от събиране на чакра момчето разбра , че е събрал достатъчно чакра затова той спря да събира и я концнетрира във всички органи на тялото си след , което Кагуя разпредели цялата събрана чакра във всички чакра точки в тялото му , а след това ги активира с нужнуто количество чакра в тях и момчето отново затвори очи и си представи бабата , и тъй , като той вече много пъти го беше правил вече момчето този път го направи по-лесно и по-бързо , а после Акуро направи знаците отвори очите си бързо и широко , като светкавично каза :
- Хенге но джуцу !!!

- Ебал съм ти джуцуту , ебал съм ти академията това беше вече ще го науча и никой няма да ме спре - извика момчето след , което за пореден път започна да събира чакра и когато събра достатъчно количество чакра той я концентрира цялата във всички органи на тялото си , а след това момчето я разпредели във всички чакра точки на тялото си , активира ги , а после затвори очите си , за да има по-голяма концентрация след , което академиста отново си представи бабата , като се надяваше този път да е последен защото бабата е твърде грозна , за да си я представяш толкова много пъти , но за щастие и този път както на предишния си опит това стана бързо , а след това Кагуя Акуро направи набързо знаците защото беше вече свикнал с тях , а после отвори бързо и широко очите си и извика силно :
- Хенге но джуцу !!!

Кагуя Акуро се опитваше постояно да научи джуцуту , но всеки опит беше безуспешен и накрая момчето толкова се ядоса , че чакра счупи един чин и каза : - Ще го платя . Колко струва ? Момчето не почака отговор и веднага започна да събира чакра , .. събираше , .. събираше и когато се умори и изпоти от събиране на чакра той разбра , че е събрал достатъчно количество чакра за хенге но джуцу и затова академиста спря да събира чакра и я концентрира във всички органи на тялото си след , което я разпредели във всички чакра точки на тялото си , активира ги , а след това Кагуя затвори очи и се концентрира , като си представи старата баба , но без бастуна и когато беше готов Акуро направи знаците , отвори очите си бързо и широко и светкавичко каза , акто се надяваше този път да успее и да премине напред , по-близо към изхода на академията :
- Хенге но джуцу !!!

Браво на теб.Схващаш бързо.Сега отивай в салона.

- Най-после !!! - извика Акуро - излизам от тука . След , което момчето напусна зала и се запъти към салона .

-Добрем,браво на теб ! Продължи с Кауарими..

Излезе дим и нищо повече...

Сакура влезе в Класната стая и се огледа за сенсея си.

Ядосания сенсей и каза:
- Почвай с Каурами но джутцу.

Сакура беше много доволна че е успяла. Тя си мислеше като каже на майка си тя как ще се зарадва за нея. Но това нея задоволяваше-нейната мечта бе някой ден да стане Казакаге. А за да се осъществи първо трябваше да завърши Академията. За да се осъществи и това, трябваше да научи много техники включително и тази, която трябва сега да я научи. Тя отново се претесняваше и за тази техника. Момичето си мислеше как след както завърши Академията и стане генин си мислише да стане чъънин, а после Казакаге. Това беше нейната мечта. Сакура отново си мърдеше пръстена на ръката си. След това тя си помисли за стратегия как да успее със техниката. Първо помисли да се концентрира после да събере чакра след това да я разпространи по цялото тяло - най-много в ръцете си и трябваше да извика Каурами но джуцу. и да се надяваше да оспее. Това което си помисли това и стори. Съсредоточи, събра чакра разпространия по цялото тяло - най-много в ръцете си и извика:
-Каурами но джуцу.
Тя не се отказа и продължи с опитети си да направи джуцуто. Младото момиче се чустваше много добре. Тя се опита отново. Като се концентрираше по-дълго време и събираше повече чакра,. Така тя се надяваше да успее с този опит.Момичето отново направи това което каза. Почна да се съсредоточава този път десет - петнайсет минути, после събра повече чакра от предишния път, разпространия по цялото си тяло и естествено най много в ръцете си и извика:
-Каурами но джуцу.
Нейната опоритост отново излезе на яве, защото тя и сега не се отказа. Замисли се за миг как ще се гордее майка и ако успее да завърши Академията. Затова тя се стегна и се залови за работа. Момисли за нова стратегия. Но после рамисли. След кратката си почивкататя почна отново да се съсредоточи този път още повече някъде към двайсет - двайсет и пет минути после събра чакра доста повече даже и от предищия път, разпространия по тялото, най вече в ръцете и извика:
Каурами но джуцу.

Имаше напредък, но не достатъчен.

Сакура беше доволна че има напредък но както каза сенсеят и не е достатачен. Но все пак тя бе доволна от себе си и също много развълнувана. Тя искаше да успее с цялата си душа и сърце. И както винаги тя бе много нервна и си въртеше пръстена-отново. Сакура помисли отново за нова стратегия. Но пак си остана същата освен за едно - да се концентрира повечко, са събира повече чакра и да е по амбициозна - естествено.
Младото момиче отново спази обещанието си. Съсредоточаването беше наистина повече някъде към двайсет и пет - трийсет, и чакрата бе много повече после я разпространи по цялото си тяло - в ръцете и извика:
- Каурами но джуцу.
И отново ината и се появи. Тя не се отказа и продължи. И отново си мърдеше пръстена. Тя бе и уморена и реши да си почина пет - десет минути. Докато си почиваше тя си мислеше какво ще правикато завърши Академията. Нейната почивка свърши и тя почна да се съсредоточава този път около половин час, след това почна да събира чакра - много, разпространия по цялото тяло най много в ръцете си, и каза:
- Каурами но джуцу.
Тя не се отказа и този път и си каза:
- Хайде Сакура не се отказвай сега почти успя трябва да се стегнеш иначе нищо няма да постигнеш така.
След тези думи които си каза Младата академиска се съсредоточи, събра огромно количество чакра, разпространия по целото си тяло и извика:
- Каурами но джуцу.
Сакура се мотивираше все повече и повече и затова направи още един бърз опит. Тя се съсредоточи,
събра чакра разпространия по тялото си и извика:
- Каурами но джуцу.

Сенсеят се ухили и каза:
- Още малко.

ПП:4 реда

Сакура се зарадва много от думите на сенсеят си. тя бе и много доволна от себе си. Трябваше и още един опит и може би щеше да успее. Бъдещият генин отново си мърдаше пръстена на ръката си, също така беше и много притеснена да не се изложи на края. Тя почна да се съсредоточава усилено и да събира доста чакра, разпространия в пъцете си и извика:
- Каурами но джуцу.

Айде от мене да мине.
Успя!

Каурами но джутцу

Сенсеят каза:
- Буншин но джутцу, ти е време да научиш.

Сакура беше много доволна от себе си. Защото бе успяла да направи другите техники, които за нея бяха трудни.
Тя отново си въртеше пръстена на ръката, от дядото и.Момичето веднага искаше да започне с тренировките си. Тя разбра за какво говори нейният сенсей нищо че обяснението бе доста дълго но момичето беше талантливо от рождение. Затова тя разбра точно за какво е тази техника.Тя знаеше че е много важна. И затова не губи време.
А веднага почна да си начартава план как да успее. Първо да концентрира достатачно, после естествено да събере чакара, а след това нужните силове. Отново без да бави време тя веднага се съсредоточи това траеше пет десет минути после събра чакра, направи силовете и извика:
- Буншин но джуцу.
И отново ината на Сакура. Това момиче имаше огромен инат, тя никога не се отказваше дори това да и струва живота. Момичето постоянно повтаряше че това е нейният нинджа кодекс които тя извървява - ако ще да минава през огромни предизвикателства Сакура никога нямаше да се откаже. Затова тя не губише време, а веднага почна да събира чакра и да прави силовете, а естествено трябва и да се съсредоточи и извика:
- Буншин но джуцу.
Така че Сакура и този път не се отказа и се опитваше да намери причина защо не се получава. Тя си помисли, че можеби не се съсредоточава достатачно и затова да не се получава. Но след още малко мисли тя осъзна че неможе да е една причината затова след като помисли още малко реши че може би е и от малкото чакрата която събира. Затова реши да се концентрира доста време и да събира повече чакра. Така и направи събра чакра концентрира се и извика:
- Буншин но джуцу.
Но от първия път не става след като си намерил проблема и затова тя въобще не се ядоса. А веднага почна да се съсредоточава и да събира чакра. Но уви тя се спъна и падна на земята и за сижеление си удари лошо главата, и затова да не се влоши Сакура реши да си почина. Докато си почиваше момичето си мислеше да ли и тази стратегия е вярна. Но след като си помисли отново реши да нея променя. След няколко минути Сакура се почуства по добре и реши да продължи с тренировките си. Сакура почна отново да се съсредоточава и да събира чакра, но и тя внимаваше да не се окаже отново на земята но все пак извика:
- Буншин но джуцу.
Бъдещият генин реши да опита отново. Тя бе и много нервна и отново въртеше пръстена си които беше на
ръката и. Сакура толкова силно искаше да стане генин, но преди това тряваше да направи тази техника, а за това трябваше да се стегне. Тя го стори. Първо се концентрира после събра чакра, а след това силовете и накрая извика:
- Буншин но джуцу.
Младото момиче отново не се отказа и ината и неможе да се промени. Сакура не бе никак омурена но реши да си направи една кратка почивка, за да не припадне и да стане много лошо. Докато си почиваше тя миислеше как всички от нейното семейство щяха да се гордеят с нея. И това я накара да се мутивира още повече. Сакура си каза:
- Край на почивката
Тя се съсредоточи, събра чакра, направи силовете и извика:
- Буншин но джуцу.
Младото момиче имаше страхотна идея тя реши да се концентрира половин час и да събере много, много чакра.
Това и направи съсредоточавашесе около половин час и събра доста голямо количество чакра и извика:
- Буншин но джуцу.

Имаше много голям напредък, но все още имаше какво да се иска.

ПП:още 15 реда

Сакура беше много горда със себе си. Тя толкова много искаше да съобщи на роднините си че е успяла с доста техники, а те щяха да се гордеят с нея. Тя се чустваше прекрасно, но удара по главата и още я болеше. Сакура не се отказва никога.
Младото момиче се съсредоточаваше около половин час, събра чакра и извика:
- Буншин но джуцу.
Сакура не се отказа и продължи с опитите си да направи техниката. Тя отново въртеше пръстена на ръката си, и беше много изнервена-както винаги. Напрежението за нея бе много голямо и отново и бе потна ръката. Момичето се концентрираше и концентрираше после събра чакра направи необходимите силове и извика:
- Буншин но джуцу.
Младото момиче беше много амбициозно и толкова силнно искаше да осиштестви мечтата си, че ще ше направи всичко вазможно. Тя иска да се докаже на своите - приятели, роднини и на всички от селото и че е достойна да носи името Сакура. И баща и които е починал да се гордее някой ден със своята дъщеря, която всички ще наричат Казакаге.Това бе нейната мечта.Казакагето бе нейният идол тя се възхищаваше най много на него.
Но за да осъществи мечтата си тя първо трябва да завърши Академията, после да стане чуунин и накрая Казакаге.След дългите си мисли тя почна да се концентрира и събира достатачно чакара и момичето извика:
- Буншин но джуцу.

Успя!
Сенсеят се усмихна и каза:
- Кажи ми кой е Казекагето на Суна в Шипюден.

Сакура отвърна че е Гара.

Сенсеят каза:
- Правилен отговор, ето ти банданата, и отивай да тренираш.

Гаарар влезе и каза:
-Аз съм Гаара и съм дошъл да стана Генин.

ПП. Надявам се, че героят ми има демон