Тренировъчна площадка

Цунаде знаеща,че вече е по-близо до желания от нея резултат, се поустокои малко. Тя знаеше,че трябва да продължи и така и направи. Вече много вярваща в себе си и в своята сила тя започна да прави отново техниката си. Започна дасъбира чакра и да я изпраща към белите си дробове. След това моментално я изпрати към устата си и тя започна да се надува.
След това направи сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа. Но отново нищо не стана. Нямаше никакво подобрение от предишното. Тя само гледаше сенсея си и с очи го молеше нещо да му каже. Но явно сенсеят и бе казал всичко, което знаеше за тази техниката, и научаването и зависеше само и единствено от нея. Тя даваше всичко от себе си, но явно и тя само го знаеше че не беше достатъчно. Искаше и копнееше да научи тази техника.
Затова тя събра сили бе решена, че този път ще направи техниката си.

Почти успя...

Тя събра сили и започна. Първо започна да събира чакра. Събираше я и я отправи към белите си дробове след което я отправи към устата си, която моментално започна да се издува, направи бързо сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа. Но нищо не се получи. Но тя бе решена никога вече да не се предава и продължи с опитите си да направи успешно техниката. Събираше чакра и според нея това бе най-много количество чакра събрана до сега от нея. Изпрати я в белите си доброве, след това я отправи към устата си, която моментално започна да се надува и след това направи светкавично бързо сииловете и извика с всичкия си глас който имаше : Фуйтон:Дайтопа............
Цунаде огорчена от себе си,че не успя да направи техниката си и този път, преглътна разочарованието си и започна отново с опитите си да направи техниката си успешна този път. Тя много умуваше и се опитваше да разбере как може успешно да извърши техниката си този път. след многобройни и дълги размишления Цунаде бе стигнала до извода, че не събира достатъчно чакра. Тъйкато тя не правеше нищо от доста време, вече според нея имаше достатъчно за да опита с Първия си опи след предишният провал.
Тя започна да събира чакра, след това я испрати към белите си дробове и след това я отправи към устата си, която започна да се надува. След това я концентрира, нааправи много бързо сииловете, представи си как прави техниката и извика с целия си глас, които имаше Фуйтон:Дайтопа..........
След дълги и изморителни тренировки в опитите си да направи техниката си успешно,Цунаде разбра от своя сенсей, че е напреднала , но явно не е било достатъчно. Цунаде очакваше,че тази техника ще бъде трудна, но очакваше че ще бъде чак толкова. Но също така знаеше, че ако сега се откаже все едно всичко което е направила до този момент е било напразно. Затова не можеше да се откаже. Тя през цялото време мислеше за своя дядо, чичо, брат и сенсей. Те и както цялото село Коноха и мечтата на брат и (Наваки) и даваше сила да продължи.
Въпреки,че те не бяха сред живите те по някакъв начин я подкрепяха, и тя не знаеше как, но го усещаше. Усещасе как те и дават сила в най-трудните и моменти. А точно сега тя отчаяно се нуждаеше от тях. Те и даваха сила и кураж да продължи.
След тези дълги и трогателни мисли, Цунаде вече бе готова да продължи с техниката си. Тя събра огромно количество чакра и я изпрати към белите си дробове. След това я изпрати към устата си и след това тя моментално се изду. Съсредоточи чакрата си, направи бързо сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа.....
Този път тя отчаяно се молеже да е напреднала много.
Цунаде, бе много неспокойна докато чакаше отговора на своя семенсей.
След като научи как се е справила и че няма подобрение. Тя само се усмихна и продължи с опитите си. Въпреки че не изглеждаше тъжна, всъщност бе много тъжна и разочарована от себе си. Но тя се стремеше да не го показва. Тя не желаеше,нейният сенсей да я вижда натъжена.
Цунаде вече се бе научила да вярва в себе си и затова тя трябваше да продължи с техникта си. Както си бе обещала,че няма да се пребира преди да научи техниката, така и стана тя не се бе пребирала от 4 нощи. И не възнамеряваше, преди да успее да усвоии техниката. Тя усещаше как самата гора в която тренираше и се превръщаше във втори дом. това много я разваше защото когато е била малката дядо и много често я е разхождал из нея.
Тя обичаше тази гора, заедно със всички и тревички. Но най-много обичаше вятъра. Той всеки ден духаше, докато тя тренираше. Като че ли я подканваше да продължи.
Това и направи тя. Цунаде решена,вярваща и изключително непоколебима започна отново с опитите си. Първо тя събра чакра и я изпрати към белите си дробове, след това я отправи към устата си, която започна да се надува. Направи изключително бързо сииловете, концентрира чакрата си и извика Фуйтон:Дайтопа.
Това се повтори още няколко пъти. Тя събираше чакра, отпращаше я към устата си, която се надуваше. След това правеше светкавично бързо сииловете и викаше Фуйтон:Дайтопа.
Накрая изморена, близко до предела си, Цунаде събра цялото си количество чакра, което имаше. В този момент вятъра подухваше в същата посока към която се бе насочила и Цунаде. Тя имаше попътен вятър. Това много я укуражи. Тя изпрати цялото си количество събрана чакра към устата си, която започна да се надува. Направи сииловете и извика с целия си глас които имаше Фууиииииитоооооон:Дайтопаааааааааа.......................
След този момент Цунаде падна на земята, очите и се притваряха, но въпреки голямото си желание да успее, тя отказваше да заспи преди да научи отговора от сенсея си.

Браво ! Успя

+Дайтопа
+4 от всичко

Цунаде се усмихна и каза:
- А сенсей, сега може ли да науча Фуйтон:Репушшоу

-Да можеш.Само въздушни техники ли,обаче ще учиш?Малко е банално,а и едва ли ше станеш силна така....Както и да е.Започвай,знаеш как се прави.

Цунаде каза:
- Аригато сенсей, и се затича нанякъде, без да казва на сенсеят си.
След 5 минути се втрна като носеше едно чучело и каза:
- Сенсей, ще ми трябва,имате ли нещо против да се мръднете, за да го поставя на ваше място

ПП:моа да напиша един пост и бегам

Дам,слагай го тук...

ПП Къде бе ?

Цунаде вече беше научила две джутса и изкаше да се научи на трето, тя си бе избрала Fuuton:Reppushou. Тя знаеше,че това джутсту ще бъде още по-трудно и от предишните две взети заедно и затова вместо да губи време в размисли, тя се изправи на крака и си каза:
- Хайде, да започвам.
Първо Цунаде започна да събира чакра(тя вече знаеше как се прави от предишната и техника Fuuton:Daitopa, затова очакваше да и бъде по-лесно.) след като събра доста голямо количество я концентрира в ръцете си, след това я разпредели по-равно във всяка една от тях. Направи светкавично бързо сииловете и извика Фуйтоп:Репушоу и изтеля вятърна чакра към чучелото,което беше пред нея. Но точно преди да направи това тя си затвори очите помолисе, представи си как прави техниката си и след това направи всичко останало.

След този опит Цунаде бе решила,че трябва да се потруди доста повече ако иска да научи техниката си по-бързо(освен това много и се ядеше рамен и искаше колкото по-бързо да приключи,за да се прибере да си хапне. Също така тя се опасяваше, да не и се развали,че тогава щеше да стане лошо. ). След я гонеше такъв глад Цунаде реши,че вече е отново време да се захване с техниката си.
Тя започна да събира чакра. Тя бе събрала доста солидно количество и след това я отправи към ръцете си, там тя яконцентрира, след това я разпредели по-равно в лявата и дясната, направи сииловете и извика Фуйтон:Репушоу и изтреля вятърната си чакра към чучелото,което и се пулеше срещу нея. Тя отново си бе представила как прави техниката, но този път след това и се появиха брат и и изобрежението на момчето, което Цунаде искаше да види отново Дан. Те и дадоха сила,за да се потруди повече.
Така и направи Цунаде, тя отново събра огромно количество чакра и го изпрати към ръцете си, там тя я концентрира и я разпредели по-равно в ръцете си. След като направи това тя направи сииловете за по-малко от миг и извика Фуйтон:Репушоу, след като направи необходимото тя изтреля вятърна чакра към учелото.

ПП: след това искам да те запозная с някого ми нали ти казах че ще ходя на козметик :Д, ама вече съм тук, но за около 1 час

Нищо....

ПП Влез в скайп и ми отговори...

Цунаде бе разочарована от отговора на сенсея си. Но само това, тя си бе обещала че ще се труди усилено, за да завърши тази техника. Цунаде най-вече я искаше, за да може когато я завърши да се яви на Чуунинския изпит и за да стане по-силна да не разочарова семейството си и да не ги предава,те вярваха в нея. Тя също се бе научила да вярва в цобствените си сили и да не се предава никога. Тя искаше и да види момчето Дан, за което мислеше през повечето време. Но тя знаеше,че ако иска да завърши техниката си трябва да прочисти ума си от всичко ненужно.
След около миг в тези размисли,тя бе готова да продължи с тренироваката си. Започна да събира чакра, количеството което вече беше събрала, бе голямо тя я отправи към ръцете си, където я концентрира и я разпредели по-равно(тя усещаше че бе съмрала повече количество чакра от предишните пъти), направи бързо сииловете и извика Фуйтон:Репушоу. След това тя започна да изтрелва вятърна чакра от ръцете си, към чучелото.
Тя се молеше да е успяла,но самата тя видя че няма подобрение. Чучелото което беше на среша и бе ухилено до уши, това много я дразнеше и тя вече имаше още една основателна причина да направи техниката си успешна.

Малък напредък

Цунаде започна да събира отново голямо количество чакра и да я изпраща към ръцете си, там да я концентрира и да я изравнява между двете си ръце, след това правеше сииловете и извикваше с целият и глас които и държеше Фуйтон:Репушоу. След това започваше да изтрелва чакра от ръцете си към чучелото. Но точно преди да направи това коремчето на Цунаде изкъркори много умолително, сякаш и казваше "нахрани ме".Но Цунаде бе решена и вярваше в себе си, тя си бе убещала че няма да яде преди да завърши техниката си успешно.

Цунаде за трети път започна да събира чакра, тя усещаше че този път и самият вятър беше на нейна страна. Той поддухваше и разклащаше нейната коса. Момичето бе решено да успее, за да може да стане Чуунин, тя искаше да изпулни мечтата на брат си и първата от стъпките бе да стане Чуунин. Затова тя бе решена.
След като събра голямо количество чакра, тя я изпрати към ръцете си, където я концентрира и я разпредели между ръцете си. След това направи сииловете, точно в този момент тя затвори очи помоли се този път да успее, представи си как успява, припомни си семейството си и до нея как стой брат и, след това извика Фуйтон:Репушоу. Като направи това тя започна да изхвърля вятърна чакра от ръцете си, към грозното чучело пред нея.

Излезе вятър,но той бе слаб...

Цунаде бе много вярваща както в себе си, така и в семейството и което я подкрепяше винаги. Заради тях и заради мечтата на брат и тя бе готова да не хапне нищо цяла седмица или колкото се наложи само и само да завърши техниката. Но в този момент корема на Цунаде отново започна да каркори, в този неловък момент тя си престави една голяма маса с рамен и за десерт ена шоколадова торта. Но тя разклати главата си в знак на несъгласие и продължи.
Момичето започна отново да събира чакра, вече тя събираше от 2-3 минути, след това я изпрати моментално към ръцете си и я кноцентрира. Разпредели събраното количество чакра между двете си ръце. Направи светкавично вързо сииловете и извика Фуйтон:Репушоуууууууууууууууу. След това започна да изхвърля вятърна чакра от ръцете си към грозноватото, ухилено чучело,което стоеше пред нея.......

Вятърът беше по голям,но отново бе малък в сравнение с желаното...

Цунаде разбра от сенсея си,че вече имаше напредък. Но това само леко я зарадва.
Тя не желаеше да губи време в размисли и директно продължи с тренировките си.
Цунаде започна да събира чакра, след това я изпрати към ръцете си, където я концентрира и разпредели по-равно между ръцете си. След това направи сииловете и извика Фуйтон:Репушоу, след това започна да изхвърля вятърна чакра от ръцете си към чучелото.
След като извърши техниката си без никакъв напредък, тя се просна на земята и започна да гледа дъм небето. Тя го гледаше, но сякък не виждаше нищо.Цунаде бе много замислена.
Тя разсъждаваше за мисията си днес по-рано, как когато бе минала покраи рекичката си бе припомнила за детсвото си. Това много я натъжи, но и даде сила да продължи.
Тя се изправи отново на крака, по реше от всякога през живота си. Момичето започна да събира чакра, тя бе събрала огромно количество, след това я изпрати към ръцете си, там я концентрира и я разпредели по-равно между двете си ръцел. Направи бързо сиилове и извика със всичка сила Фуйтон:Репушоу. Като извърши това, тя започна да изхвърля вятърна чакра през ръцете си и тя се целеше към грозната мутра на чучелто.

Почти успя...

Цунаде бе готова за още един няколко опита да извърши техниката. Но преди това, тя се запъти към близката рекичка, изми си лицето, ръцете и се напи с вода. След това се изправи и отново се запъти към чучелото, с което тренираше. Докато вървеше Цунаде припадне, по-скоро заспа. Тя се бе унесла в много сладъл сън. Явно не и се ставаше,но изведнъж се събуди. Тя стана от раз. Беше много сънлива, но се чувстваше отлично, беше си починала доста и бе готова да продълци с техниката си.
Тя започна да събира чакра, беше събрала още по-голямо количество от преди. След това я изпрати към ръцете си, където я концентрира и я разпредели по-равно между лявата и дясната ръка. След това направи изключителни бързо сииловете и извика Фуйтон:Репушоуууууу. Като направи това, момичето започна да хвърля вятърна чакра от ръцете си, към пулещото се насреща и чучело.

Още малко...

Тя продължадаше опорито:
Тя започна да събира чакра, беше събрала още по-голямо количество от преди. След това я изпрати към ръцете си, където я концентрира и я разпредели по-равно между лявата и дясната ръка. След това направи изключителни бързо сииловете и извика Фуйтон:Репушоуууууу. Като направи това, момичето започна да хвърля вятърна чакра от ръцете си, към пулещото се насреща и чучело.
Цунаде бе щастлива и доволна от себе си, че вече бе блкизо до усъвършенстванетона техниката си, но тя все още имаше какво да желае от себе си.
Затова се изправи, избърса потта от челото си, която се стичаше надолу по лицето и, малко я гаделичката. Но в този момент тя не бе готова за шеги, а бе по-сериозна от всякога. тя желаеше с цялата си сила този път да довърши техниката си.
Момичето по-решително от всякога застана пред чучелото и си рече:
- Хайде, Цунаде ти можеш.
След тези слова, тя се отдръпна на достатъчна дистанция от чучелото.
Приготви се, изпука врата и пръстите си и каза:
- Хайде, време е да продължа.
Тя започна да събира чакра(вятърът отново духаше, но този път като чели се бе увеличил, сякаш той самият и даваше сила и настъвления да продължи. За последн път поклати русите коси на Цунаде и престана да духа. Сякаш се бе вселил в нея и и даваши повече сила.)
Цунаде вече събираше чакра от 3-4 минути, в последният момент в които събра чакра преди да я изпрати към ръцете си осети неочакван прилив на енергия и тя бе събрала чудовищно много чакра. След това я отправи към ръцете си, където я концентрира и разпредели по-равно между двете си ръце. Направи след това сииловете, по-бързо от всякога преди това и извика Фуйтон:Репушоууууууууууууууу.............. с цялата сила която имаше. Като привърши и с това, тя започна да изхвърля вятърна чакра от ръцете си към противна мутра на чучелото.
Тя започна да събира чакра, беше събрала още по-голямо количество от преди. След това я изпрати към ръцете си, където я концентрира и я разпредели по-равно между лявата и дясната ръка. След това направи изключителни бързо сииловете и извика Фуйтон:Репушоуууууу. Като направи това, момичето започна да хвърля вятърна чакра от ръцете си, към пулещото се насреща и чучело.

И най накрая успЯ !!!

+Реппушоу (знаеш колко чакра е)
+10 опит,енергия,бързина,другото по 3

Цунаде каза:
- Ок, мс сенсей, а сега ще може ли да науча:
Sandaa Saaburu - Thunder Saber
Art: Ninjutsu
Rank: D
Type: Attack
Range: Close (0-5m)
Chakra: 20
Description: The user will generate lightning in their hand and then strike their target, causing an explosive impact.
Limit: Raiton Element.

ПП Давай линк...без картинки не мога да разбера..

Eто от тук го видех :Д
http://remix.lethyl.net/jutsu/raiton-jutsu/