Класна стая

Академистите получаваха генин-лентите си тук с много труд...

Зако дойде седна най вкрая остави запалката на чина и заби поглед в надписа и...

Един сенсей влеза с гръм и трясък в стаята, огледа момчето и му каза:
- Я да ставаш веднага, някой казвал ли ти е да сядаш Предстви се веднага.
Сенсеят явно беше ядосан, той по принцип не бе такъв, но всичко се случваше.

Зако стана още по ядосан отиде до него и му извика:Аз съм зако нога на 16 години мечтая някой ден да стана майстор в тайджуцуто.Ами вие кой сте ве мърлйо??

ПП:Сори за обидата,,,

-Катон:Хоусенка но джутсу !!!-сенсеят му изпепелидрехите и той остана по боксерки-научи се на респект към хората с по висок ранк.Сега започвай с Хенге,куче !!

Зако се изчерви и каза:Ей това са боксерките ми на сърчица..След това зако отиде като се бе хванал за срамежливите места той започна да събира чакра като я събра я концентрира и направи няколко сиила и каза:Хенге но джуцу.След опита само отиде взе една голяма кърпа и я завърза около кръста си.След това си каза;Още един опит няма да ми навреди.Той отново започна да събира чакра концентрира я и направи сииловете и каза:Хенге но джуцу..След опита ой седна и започна да да гледа като уплашено псе..

Не успя
Сенсеят се усмихна, и му каза:
- Я покажи на какво си способен де, това го може и баба ми.

Зако се ядоса и каза:Да ама моята баба ще бие вашата и се засмя като наум си каза:ДАНО да не напраи пак катон че ще ме остави без дрехи..След това отново излезе отпред и започна да събира чакра момчето я разпреди след това момчето направи много бързо сииловете и каза:Хенге но джуцу като искаше да се превърне в много яко момиче.,След опита си бе потен и си каза:Още един опит бе песче след това започна да събира чакрата си като тя се виждаше с невъоражено око и от 5 метра.Той изведнъж много рязко направи сииловете и каза:Хенге но джуцу със замисъл да се превърне в яко момиче с руса косица.Той видя че вече се бе уморил и си каза:Ох ох алкохола води до бързо измаряне.И седна отново като заби главата си в чина от умора..Той само хвана здраво с едната си ръка кръста а с другата запалката и каза:Ей сенсей така и неразбрах името ви като се надигна се бе насълзил леко..

Сенсеят се засмя грамогласно, и каза:
- Продължавай, продължавай, за сега не си успял.

Тсунаде пристигна в стаята и се огледа за сенсеят си.

Сенсеят дойде усмихнат и даде знак да се представи.

Цунаде каза:
- Аз съм Тсунаде, на 14 години, искам да стана силно Шиниби и за това ще се труда усилено, имам една мечта и това е някои ден да стане Хокаге, като дядо си(Първият Хокаге) и като чичо ми (Вторичт Хокаге.)

ЗАко видя момичето и си каза:Опс аз сега съм само по бельо как може да имам такъв късмет..След това той излезе отново отпред и каа:Ей сенсей така и неразбрах името ви,но ще ви покажа какво мога.Той започна да заспава в стойката си и започна да регенерира чакрата си.След тован аправи няколко сиила и каза:Хенге но джуцу.След това момчето почти грохна,но не се отказа той започна да събира чакра като я събра я регенерира много бързо и направи незабележимо знаците и каза:Хенге но джуцу.След опита седна много бързо че момичето да бе го види.Той седна хвана запалката и кръста си започна да се моли на господ и си казваше:Татко където и да си знай че някой ден ще стана майстор на тайджуцу като теб..След тези думи се нсълзи доста и заби глава в чина като неискаше новодошлото момиче да го види в такова слабо състояние.А навън клоните и листата в селото скрито в листата танцуваха а пясъка и камъните се гърчиха от този голям вятър. Момчето се поогледа и видя колко е прекрасно навън и искаше точно сега да бе там,но да бе облечен а не само по бельо.И с някаква кърпа на която имаше патенце посредата на предницата.Момчето се изчерви в присъствието на момичето и се покри доста добре той си помисли:Дано да не ме е видяло ,че става лошо...

Отново без резултат

Зако се ядоса той излезе замалко от стаята и след секунди се върна с панталони и потник.Той отиде до сенсеят отдалечи се на около 5 метра от него поогледа из стаята за хора който да му се подиграват той видя само едно леко срамежливо момиче и си каза:Ами дано да не ми се смее.След това започна да събира чакра с един сиил.След това я концентрира и направи сииловете като каза:Хенге но джуцу той видя че няма никакъв пушек и се ядоса още повече.Той отново започна отначало с всичко направи сиила за събиране на чакра разпредели я и извика:Хенге но джуцу.След това седна отново на мястото си и хвана запалката на баща си и я стискаше здраво.След това отново погледна лицата на хокагетата и си каза:Дано един ден да сната хокаге което е най-добро в тайджуцуто.След това се усмихна а няколко сълзи се стичахаа по лицето му.Той заби глава в чина и чакаше сенсеят да му каже кво е направил с опита си или да го накара да прави нещо друго..

Зако:Появи се лек дим,който бързо изчезна....

Тсунаде:Добре,момиче...Започвай с Хенге...

Цунаде каза:
- Хай, сенсей.
Момичето наблюдаваше как Зако, учи вече толкова време техниака си и каза:
- Леле, боже, еми и ако аз се забавя толкова време. Не, не, не мога да си позволя това нещо, аз трябва да успея и да се дам всичко от себе си, за да успея да изпълня мечтата си. Аз няма да се предам, независимо какво ще стане. Все пак, мечтата ми е някой ден да стана Хокаге.
В този миг, Цунаде се усмихна широко. По принцип, Цунаде не бе от търпеливите хора, но сега даже самата тя, не можеше да разбере какво се случва. Тя бе хладнокръвна и не бе нервирана изобщо. Може би, все още не бе опознала живота на едно Шиноби, но тя се надяваше да се случи, колкото се може по-бързо. Цунаде опита веднага да направи Хенге. Но може би заради подценяването на техниката тя не успя. Засрамена Цунаде събра чакра в ръцете си съсредоточи се и извика Хенге. Опитът отново беще неуспещен но този път тя беше решена и повярва в себе си. Цунаде събра чакра в ръцете си, концентрирая и извика силно Хенге........
Цунаде никога не бе била толкова решена да успее и за това отново се захвана да учи техниата си.
Първо се концетрира и започна да събира чакра, след като събра едно доста голямо количество, тя я отправи към ръцете си, като я разпредели по-равно между тях. След това я концетрира, направи сииловете и извика:
- Хенге...

Нищо...

Цунаде се концетрира, тя бе решена да успее, да се справи с това умение, независимо какво се случи. Тя не бе силна и за това много искаше да стане силна и да докаже на света на какво е готова. Младото момиче искаше да успее и да се справи и за това продължи моментално, да учи отново.
Първо се концетрира и започна да събира чакра. След като събра едно доста голямо количество, тя се концетрира и концетрира чакрата си. Отправи я към ръцете си и там я разпредели по-равно между тях. Направи сииловете и извика:
- Хенге но джутцу.
Цунаде продължаваше да учи с голямо желание, тази техника. Първо се концетрира и започна да събира чакра, след като събра едно доста голямо количество, се концетрира и концетрира чакрата си отправи я към ръцете си и там я концетрира отново. Направи сииловете и извика:
- Хенге.

Зако се ядоса и си каза:Няма да позволя да ме изпревари едно момиче.След което остави запалката на баща си в джоба си стана отиде до сенсеят си и тсунаде той започна да събира чакрата си събра достатъчно след това направи няколко хенд сиила и каза:Хенге но джуцу.След опита си се поогледа и каза:Ами сега пак ще съм аз после ще е момичето с русата коса.След което той отново застана в невиждана досега стойка след това започна да събира чакра и направи няколко сиила след това каза:Хенге но джуцу(джуцу трансформация)И се молеше да има някакъв напредък.Момчето седна на първият чин до вратата и се огледа наоколо.Той леко се надяваше момичето да не успее..След това видя времето навън и видя че вратата е отворена и отвън тичаха щастливи деца с банданата на коноха той видя ,че няколко деца който се радваха на банданите и видя че по различен начин си ги слагат.Едно момче си я сложи на кракът друго на кръста третото си го сложи като шапка.Той забеляза едно срамежливо момиче с бандана което си го сложи на челото като искаше да прикрие някакъв белг или нещо друго.Също видя че всички и се подиграват той се ядоса и им каза:Оставете това момиче намира какво ви е направило след това стана и се подпря на вратата...

Всичко вървеше по план, за Зако, само че след малко отново изчезна.

Зако се ядоса той отново застана пред сенсеят си той застана в невероята поза която не бе виждана никога до сега.Момчето чустваше че ще успее все някога.Той започна да събира чакра направи няколко сиила и каза с неворятна смелост:Хенге но джуцу.След опита си той започна да диша с голяма труднос,но все пак успя да събере смелост за втори опит..Той отново застана в неговата си поза и започна да събира чакра след това я концентрира и каза:Хенге но джуцу.След опита си той седна отново на първия чин до вратата и отново гледаше как се закачаха с оновоа момиче.На момчета му дойде до гуша,но запази самоубладание..Той стисна запалката на баща си здраво...

Успя, сенсеят се усмихна и каза:
- Сега отивай в салона за тренировки, там ще ти кажат какво да правиш.

Тсунаде : Почти нищо...

Цунаде бе притеснена, тя много искаше да успее, да се справи с тази техника. Младото момиче бидя вече колко време Зако, учеше техниката си и че най-после я свърши. Цунаде много се притесняваше от това, да не би да не успее навреме да научи техниакта си. Младото момиче искаше да учи и да учи. Тя не знаеше какво и става, но вече започваше да се нервира. В този момент се виждаше истинската Цунаде, силна духум и на яве, изобщо непритеснителна и с голямо желание за успех. Много лесно разпаляща се и много бързо се ядосва. Тя не търпи точти никакви критики, и понякога това и играеше много лоша роля. Но въпреки недостатъцитите си, Цунаде бе решена да успее, рано или ръсно.
Цунаде бе повече от решена и каза:
- Ам, как така Почти нищо, ама не можи така, аз ще успея да се справи с тази смотана техника. Ще дам всичко от себе си и няма да се предам.
И така Цунаде отново започна да учи техниакта си. Момичето бе нетърпеливо и с много голямо желание да се справи.
И за това започна.
Първо се концетрира и каза:
- Амммнннн, леле ама тфа не върши работа, само ме кара да се смея.
Точно когато изрече тези думи, Цунаде изпадна в бурен смях. Тя не можеше да се спре.
Но не след дълго, го нарави. Съсредоточи се и започна да се концетрира както си бе свикнала. И не след дълго успя да се концетрира, след това започна да събира чакра. Тъйкато нямаше много, успя доста бързо да я концетрира и да я отправи към ръцете си. След като направи и това. Концетрира чакрата си, направи сииловете и извика:
- Я вижте това сенсей и извика:
- Хенге но джутцу.