Тренировъчна площадка

Не,защото това джуцу изисква мечовете на Райга,които ти не притежаваш...

Цунаде каза:
- Добре сенсей, предложете ми вие някое.

-Изборът е твой !

Цунаде каза:
- Ем сенсей искам да науча Raiton: Inabikari - 15 чакра, можи ли

Да,започвай,знаеш как да го правиш

Цунаде каза:
- Ем, мн ясно че знам, нали го искам аз тази техника.
След това момичето се усмихна и започна да се концетрира. Тя много искаше да се справи с тази техника. Тя знаеше че не е от лесните и че може би ще и създаде голями проблеми, но какво пък, заслужаваше си да се опита. Цунаде обичаше рудностите, тя не бе от тези, които се предаваха, щом видят че нещо трудно излиза пред тях. Точно обратното, Цунаде търсеше неприятности и трудности, които да я напряват по-силна и по-добро Шиноби.
И за това Цунаде докосна меделюна си, и се концетрира още повече. След това и започна да събира чакра. Момичето се бе концетрирала през цялото време. Въпреки че учеше Райтон джутцу, времето беше много хубаво, и не си личеше че учи Район джутцу. Но след като успееше да направи тази техника, нещата щяха да се обърнат и щеше да направи времето с малко повечко светкавици. Това ощастливи Цунаде и за това тя продължаваше да учи техниката си.
След като направи това, тя концетрира чакрата си и я отправи към ръцете си. Там тя я концетрира, през цялото време Цунаде се опитваше да не губи концетрирацията си и за това продължаваше. Направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикиирииии.

Цунаде продължаваше с опитите си да направи тази техника. Момичето продължаваше да се опитва и да се опитва. Опитите следваха един след друг и тя се опитваше да успее, колкото се може по-бързо. Младото момиче отново започна да се концетрира и да събира чакра. След като направи това тя продължаваше да се концетрира и да опитва да направи успешно тази техника. Отправи чакрата си към ръцете си и там я концетрира, направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.

Малка топчица излезе и изчезна...

Цунаде продължаваше да се опитва да учи техниката си. Младото момиче продължаваше с голямо желание.
Първо се концетрира и докато се концетрираше, извика на Зако, които явно беше заспал:
- Йо, Зако ако не се стегнеш ще те победа и ще стане лошо за тебе, за тфа фани се стегни и не се излагай.
След тези думи, Цунаде се усхили до уши и продължи да се опитва да успее да се справи с тази техника. Продължвапше да се концетрира и да събира чакра. Момичето знаеше че да имаш два чакра елемента е много сложно и не всеки го имаше това нещо, и поради тези причини, Цунаде си бе обещала да ги използва мъдро и правилно.
След като бе събрала едно доста голямо количество чакра, я концетрира и я отправи към двете си ръце. Там я концетрира отново, направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.

Малък напредък

Цунаде продължаваше да се опитва да успее да направи тази техника. Младото момиче си мислеше:
- Леле, аз знаех,че тази техника е трудно но чак пък толкова не съм и представяла.
И така Цунаде продължаваше да се опитва да успее да направи тази техника. Младото момиче започна дас е концетрира. Тя искаше да докаже на приятелниете си и на родителите си, че е наистина силна и че може да успява в свойите начинания. Цунаде искаше да стане силна, за да може да се представи добре на Чуунинксият изпит, които не знаеше кога ще се проведе, но искаше да стане Чуунин, за да може да стане по-силна и да учи по-мощни техники. И за това Цунаде продължаваше да се опитва.
След като събра чакрата си я концетрира и я отправи към ръцете си и там направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири и се опита да направи една голяма топка.

Цунаде продължавше да се опитва да успее, но вместо това реши и да си направи малка тренировка.
250 коремни преси

И Цунаде започна. Момичето искаше да стане по-силна и да успее да научи тази техника и за това се захвана с тренировката си.
Първо беше ред на коремните преди. Тя бе много решителна и искаше да успее и за това без да губи повече време започна. Едно, две и така Цунаде правеше коремни преси без никаква умора, докато не стигна до 139. Цунаде бе напрегната и усети как мусколите на корема, започнаха да я болят, но тя не бе в състояние да се откаже и за това продължи с коремните преси. Цунаде си повтаряше само едно нещо и това беше:
- трябва да успееш Цунаде, ти можеш, трябва да успееш.
Решителността се четеше в очите на Цунаде и тя бе решена да успее с тази тренировка и момичето се захвана да я продължи. Тя бе неуморна и продължаваше да прави и да прави тези коремни преси, Цунаде искаше да стане по-силна и за това продължаше и продължаваше.
И след около 10 минуи на нея и оставаха само 50 коремни преси, но болката в корема и се усилваше и усилваше след всяка следваща. По едно време тя си каза:
- Еми, ако не успея да ги направя, какво ще се случи, може би не съм достатъчно добра, за да бъда Шиноби.
Но точно в този момент, Цунаде си припомни мечтата си да стане някои ден Хокаге и това я напътстваше и продължи с коремните си преси.
Тя наистина бе малка, но все пак продължаваше да се опитва. Първо се концетрира и започна да събира чакра, след като направи това концетрира чакрата си и я отправи към ръцете си, там я концетира отново, направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.

Този път топката бе по-светла и голяма..

Цунаде бе много решена да успее да направи тази техника. Тя си бе почивала доста време и вярваше,че този път ще успее да научи тази техника, и тя щеше да даде всичко от себе си. Младото момиче продължаваше да се опитва да научи тази техника.
Момичето бе готова на всичко, за да успее и продължаваше с голямо желание да иска да успее. И започна да се концетрира и да събира чакра, след това да я отправя към ръцете си и да я разределя по-между им. Концетрира се отново, направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.

Цунаде бе решена на всичко, за да успее. Младто момиче се стараеше и искаше да успее да научи техники, за да може да се представи добре на Чуунинският изпит и това я мотивираше все повече и повече и я караше да иска да успее на всяка цена. И освен това, тя се чувстваше щастлива, че вече испя да надмине Зако, тя знаеше възможносттите му и за това не бе много спокойна и продължаваше да се опитва да научи тази техника. На Цунаде и бе втърснало толкова от нея, че нямаше на къде и за това без да губи повече време се захвана отново.
И Цунаде продължваше да се концетрира и да събира чакра. След като събра едно доста голямо количество, тя се концетрира и отправи чакрата си към ръцете си и там я концетрира. Разпредели я по-равно и направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.

Почти никакъв напредък...

Цунаде продължаваше да бъде толкова упорита и да се опитва да успее да научи тази техника. Младото момиче продължваше с отчаяните си опитити да успее да направи тази техника. И така момичето продължваше с опитите си.
Първо се концетрира и започна да събира чакра. СЛед като събра едно доста голчмоп количество, го концетрора и го отправи към ръцете си и там направи сиилвете, и извика:
- Райтон:Инабикири.
Младото момиче продължаваше да се опитва да успее да направи техниката си и с големи усилия, но колкото и трудно да и се сруваше, тя обичаше трудностите и за това продължаваше с опитите си да успее да науччи техниката си.
Младото момиче започна дас е концетрира. Тя искаше да докаже на приятелниете си и на родителите си, че е наистина силна и че може да успява в свойите начинания. Цунаде искаше да стане силна, за да може да се представи добре на Чуунинксият изпит, които не знаеше кога ще се проведе, но искаше да стане Чуунин, за да може да стане по-силна и да учи по-мощни техники. И за това Цунаде продължаваше да се опитва.
След като събра чакрата си я концетрира и я отправи към ръцете си и там направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири и се опита да направи една голяма топка.
Цунаде бе повече от решена да успее да направи тази техника и за това продължаваше да се опитва да успее.
Първо се концетрира и започна да събира чакра, след като направи това. Отправи чакрата си към ръцете си и там я концетрира. разпредели я по-равно между тях, направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири и се опита най-после да направи тази топка.

Почти успя...

Цунаде продължаваше да се опитва да успее да направи това джутцу и за това беше неуморна и искаше да продължава и да продължава с ученето на техниката си. И така Цунаде беше неуморна, продължаваше с опитите си да направи тази техника.
Концетрира се и започна да събира чакра. След това концетрира чакрата си в ръцете си и я разпедели по-равно между тях. Младото момиче искаше да успее да направи тази техника, защото знаеше че изобщо не е лесно и даваше всичко от себе си, докато я учеше.
Концетрира се и концетрира чакрата си, след като я бе отправила към ръцете си и я бе концетриарла. Тя направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикири.
Цунаде жадуваше да успее да прониже най-после тъмното небе със своят светкавица и за това продъжаваше с опитите си.
Първо се концетрира и започна да събира чакра.Младото момиче продължаваше да се опитва да направи тази техника и за това с голямо желание реши да продължи. След като концетрира чакрата си в ръцете я разпредли по-равно между тях. След това направи сииловете и извика:
- Райтон:Инабикириии

И тя успя !
+Райтон:Инабикари 15 чакра
+7 опит,другото по 4

ПП Добави си го сама !

След като успя да научи техниаката си, тя реши да потренира малко.
250 лицеви опори
250 коремни преси
250 обиколки на Коноха
250 удара с крак по дърво
250 удара с ръка по дърво

Цунаде реши да започне с лицевите опори.
-Хайде, да започвам.
Цунаде започна с лицевите опори едно,две,три,четири,пет и така тя правеше до 225 на нея и осваха само още 25 лицеви опори, а пък ръцете и вече много я боляха. Тя правеше лицевите опори върху камъчата, които при всяка следваща и се забиваха в ръчичките, но младият генин не можеше да се откаже това бе едва началото на тренировката и тя продължи. Когато приключи с лицевите опори, тя изтърка ръцете си от камъните и продължи.
Момичето реши че е редно да направи коремните преси, по този начин, тя нямаше да нарани повече ръцете си и започна. едно,две,три и така тя упорите правеше коремни преси докато вече и оставаха само десет. Корема на генина вече беше съсипан, тя сама не знаеше дали ще успее. Но тя усети,че вече сама не си вярва, това не и се по нрави много и си каза:
- Хайде, Цунаде ти можеш, не се предавай.
Цунаде пое дълбоко дъх и продължи след като направи последните 10, тя отиде до плизкото езеро и там се изми и се напи(с вода)
Цунаде след това се върна на тренировачната площадка и продължи с трена си. 250 обиколки на Коноха. Тя започна с обиколките. В началото и се струваха доста лесни, но това бе така докато стигна до 230, тогава тя едвам можеше да си поеме дъх. Но не можеше да се откаже.
По този начин тя щеше да разочарова себе си и семейството си, а тя не можеше да допусне това да стане. И продължи.
След около 20 минути, тя вече ги бе направила.
Тя реши да продължи с 250 удара с ръка по дърво, защото ръцете не си ги бе натоварвала от доста дълго време и започна.
Едно,две,три,четири,пет и така докато не стигна до 180, тя трябваше да се премести на друго дърво, защото на това имаше издълбана доста голяма дупка. И така тя се отправи към близкото дърво, и продължи с тренировката си.
След 10 минути тя свърши предпоследната част от трена си.
И директно започна с 250 удара с крак по дърво.
Едно,две,три,четири и така докато стигна до 230, но краката я боляха много преди това. Тя не можеше да се откаже защото почти бе приключила, и просто не си струваше и тя продължи.

3 опит,3 бързина,2 ловкост,1 енергия

Цунаде каза:
- Сенсей, искам да науча Фуйтон:Дайтопа, може ли

Да,започвай...Ти си умна и съм сигурен,че знаеш как се прави.

Цунаде щастлива, че и сенсея и позволи да направи техниката, се опита да се съсредоточи. Тя започна да събира чакрата, след като помисли че събрала даостатъчно тя я испрати към белите си дробове. Тя си събра устата и след известно време изведнъж тя започна да се надува. Направи бързо сииловете и извиката Фуитон:Дайтопа. Но нищо не се получи. Тя знаеше,че трябва да бъде много съсредоточена и да внимава, защото учеше една трудана техника. Но въпреки това, тя не можеше.
Притеснена тя седна под едно дърво и започна да размишлява как да успее. Знаеше как точно да я направи, но като чели нещо и липсваше. Тя погледна огърлицата си, която е от Дядо и, припомни си за своя сенсей Третия Хокаге, за брат си Наваки и се изправи и си каза:
-Аз няма да се предам. Няма да загубя от теб Наваки. Аз ще испълня мечтата ти!
Цунаде вече решена и убедена във себе си, реши че е врене да направи всичко което сенсеят и бе убеснил за техниката
Тя започна да събира чакра и да я праща в дробовете си. Усещаше как чакрата се движи в нея и стига всер по-близко до чаканият резултат.След като реши че вече е събрала достатъчно тя започна да я изпраща към устата. От там тя започна да се надува. През цялото това време тя си повтарчше Фуйтон:Дайтопа, Фуйтон:Дайтона,Фуйтон:Дайтопа. Представяше си как прави техниката. Направи много бързо сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа!...........
Тя с нетърпение чакаше отгова на своя сенсей.

Притеснена и всъщото време разочарована от себе си, Цунаде само се усмихна и продължи да се опитва да напрви техниката.
Цунаде вече усещаше как потта се стича по челото.Но тя само я избърса и продължи с опитите си. Цунаде вече изклчително съсредоточена започна да събира чакра. Но сама усещаше,че няма да бъде достатъчна. Тя започна да я събира, събира.......... събираше я вече 20 мин. Но тя усещаше,че няма напредък.Припомни си думите, които си беше обещала. На себе си, на своето семейство:на брат си Наваки, на своя дядо Първият Хокаге, на своя чичо Втория Хокаге и на своя сенсей Третият Хокаге.Тя им бе обещала:
-Аз никога пак няма да плача отново. Никога няма да се предам,когато всички се предават.Никога няма да наведа глава,пред никого. Никога повече няма да ви предам отново. Обещавам.
В момента, в които тя си спомни тези думи, очите и се напълниха със сълзи, но тя просто ги избърса. Стана и си каза:
-Ако сега се предам нищо няма да постигна. Ако сега се предам все едно всичко което съм направила до сега е било напълно напразно. Ако сега тази техника ме затруднява, какво ли ще стана по нататък. Аз ще науча тази техника!!!!!!!
Цунаде вече решена и вярваща в себе си, се приготви за нов опит.
Тя събра достатъчно чакра, или поне колкото беше за нея достатъчна, започчна да я изпраща към устата си и тя започна да се надува направи бързо сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа. Но нищо не се получи.Така тя опитваше още много пъти. Изведнъж тя извика:
-Ще успеяяяяяяяя!!!!!!!!!!!!!!!
Цунаде започна да събира цялата чакра на която беше способна и я пренесе в белите си доброве. След това я изпрати към устата си и тя започна да се надува. Направи светкавично бързо сииловете и извика няколко пъти на ум фийто:Дайтопа; Фуйтон:Дайтопа; Фуйтон:Дайтопа, след време се реши и извика със всичката си сила Фуйтон:Дайтопа....................

Цунаде се ядоса на себе си, че не успя да направи технийата си. Но това второ дежуцу на което тя се учеше. От първото тя бе научила,че никак не е лесно а се научи едно, а пък тя си бе набележила една от трудните техники. Но въпреки това, тя бе разочарована и ядосана на себе си. Тя погледана към сенсея си, които беше седнал под едно дърво и го пипита:
- Сенсей напредвам ли си техниката?
Той само кимна.
За нея това беше знак за"Да". Само това леко кимвана на главата на сенсея и даваше сила да продължи, тя знаеше че ще успее. Но бе трурде напрегната. И самата Цунаде не можеше да си обесни това нещо.
Но въпреки това тя стана на крака, оправи си връзките на обувките и продължи с опитите да извърши техниката. Тя затвори очите и бее напрегната повече от всякога през живота си . Тя си представяше как успява да направи техника правилно. Но това нещо тя искаше да се случи час по скоро.
Затова тя започна да събира чакра и да я изпраща в белите си дробове, както и беше казал сенсеят. След това започна да я изпраща към устата си като започна да се надува. Направи бързо сиилоте и извика Фуйтон:Дайтопа.
Но нищо не се получи. Цунаде Разочарована от себе си отново, си припомни за съветите на своя сенсей, които и беше дал. Тя знаеше че техниката е трудна, може би я беше подценила.
Затова тя седна под едно дърво и започна да мисли как точно да направи своя следващ опит, за да успее. Но нищо не и идваше на ум. Тя знаеше,чче трябва да започне да вярва повече на себе си и да повярва в своите собствени умения.
Тя се изправи и започна да върви. Тя се бе отправила към едно езерце наблизо. Там бе решила да направи своя следващ опит.
Цунаде вече пристигнала, се отпусна и започна. Тя събра чакра и я изпрати в белите си доброве, след като прецени че вече е достатъчна, тя я отправи към устата си, там тя се изду. Направи бързо сииловете и извика няколко пъти на ум Фуйто:Дайтопа; Фуйтон:Дайтопа. След миг тя извика със всичката сила на която беше способана Фуйтон:Дайтопа.................

Тя имаше скоростен напредък и бе направила малко турнадо с игли...

Цунаде бе много разочарована от себе си. Знаеше,че това Джицо няма да бъде лесно, но не знаеше и че ще бъде толкова трудно. Но въпреки всико тя продължи със своите опити.
Тя и идея си нямаше какво още трябва да направи. Предположи, че усилията които полага са малки, затова тя започна да размишлява върху това как да направи следващият си опит положителен.
Тя подпряла се под едно дърво заспа. Това може би беше от прекаленото пренатоварване което имаше.
Тя спеше като бебе. След около час-два се събиди. И каза:
-Чувствам се като нов човек. Хайде да продължа с тренировките.
Тя беше учудена зашо нищо не беше сънувала. това не трябваше да я учудва но и се случва за първи път. Тя си помисли,че е нещо незначително и продължи с тренировките си.
Цунаде вярваща вече във себе си започна да събира чакра и да я изпраща към белите си дробове, след това я изпрати към устати си и тя започна да се издува, направи бързо сииловете и извика Фуйтон:Дайтопа. Но резултатът беше като предишния без никакъв напредък. Това малко натъжи Цунаде,но тя знаеше че ще успее.
Цунаде продължи с опитите си. Но следващите последваха редишните. На Цунаде вече и беше писнало, но не е отказа тя си каза:
-Аз ще успея да направя техниката, колко и време да ми отнеме, колкото и енергия да ми отнеме, колкото и безсънни нощи да ми отнеме, но ще успея!
След тези думи Цунаде започна да събира чакра,да я изпраща към белите си дроботе, след това към устата и която се издуваше , направи бързо сииловете и точно преди да извика Фуйтон:Дайтопа, тя си припмни какво бе сънувала: Как, когато са били малки с брат и Наваки са се разхождали из Коноха и той и споделял че искал да снане Хокаге точно като дядо си и да защитава това село с цената на живота си.
Това като чели даде повече сила и увереност на Цунаде и тя вече беше готова и извика Фуйтон:Дайтопа..............
Този път тя се опуваваше на брат си и на цялото си семейство, на дядо си (първият Хокаге), на чичо си (Втория Хокаге), на сенсея си (Третия Хокаге)!.........

Голям напредък,но не достатъчен...